Дизайнът е комплексен обект на интелектуална собственост, защото България е от държавите, които позволяват защитата му едновременно като обект на авторско право и на индустриална собственост.
Като обект на авторското право е защитен художественият дизайн – творческо произведение на изобразителното изкуство, което има различни проявления. Най-често срещаните проявления са различни графики, лога, графично оформление на печатни издания, уеб-дизайнът и други. В този смисъл законът приравнява различните форми на дизайн на всички други видове произведения на литературата, изкуството и науката. Те са защитени като обекти на авторско право, ако са резултат от творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.
Автор е лицето, създало дизайна, а правата, които възникват за автора, имат своите особености:
- авторското право възниква за автора в момента на обективиране на произведението;
- не е необходима регистрация на обекта, за да възникнат права – това е основна разлика с промишления дизайн, където се преминава през производство по регистрация;
- правото се закриля, докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт.
- Авторското право е комплексно, като авторът има имуществени и неимуществени права.
Неимуществени права | Интелектуална собственост
Неимуществените права на автора се наричат още морални права и съдържат в обхвата си отделни правомощия. Признаването на неимуществените права на автора има за цел да поддържа връзката на автора с неговото произведение. Видовете неимуществени права на авторите са изчерпателно изброени в чл. 15, ал.1 от ЗАПСП:
- авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
- да иска признаване на неговото авторство;
- да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
- да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
- да иска запазване целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяка друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
- да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
- правото на достъп до оригинала на произведението;
- да спре използването му поради промени в убежденията си.
Имуществени права | Интелектуална собственост
Имуществените права върху произведение са съвкупност от различните начини за използване на същото. Под „използване“ се разбират действия като: възпроизвеждане на произведението; разпространение на оригинала или екземпляри от него; публично представяне или изпълнение в достъпно за публиката място (сцена, заведение, концертна зала и др.); предаване и препредаване на произведението; излъчване на произведението; преработка и синхронизация на произведението; предлагането на електронен достъп до произведението или до част от него; вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество и други. Видовете имуществени права са неизчерпателно изброени в ЗАПСП, чл. 18, като законодателят е оставил възможност за добавянето на нови правомощия, които биха могли да възникнат в следствие от информационното и най-вече технологично развитие на съвременния свят.
Промишлен дизайн
Промишленият дизайн е дефиниран от Закона за промишления дизайн и се разбира като видимия външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Освен че тук говорим за обект, чиято художествена стойност е по-пряко свързана с промишлената приложимост и търговската реализация продукта, то и защитата е на самата форма, а не върху обективираното на материален носител произведение.
За разлика от авторското право, условие за придобиване на право върху промишлен дизайн е регистрацията в съответния компетентен орган – чрез подаване на заявка и заплащането на такси. Изключение е фигурата на нерегистрирания дизайн на Общността, който обаче има значително по-ограничена времево защита.
Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален. Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката за регистрация, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез регистрация, публикация или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Новостта не трябва да е опорочена дори от самия автор. Дизайнът е оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава, се различава от впечатлението, което създава разгласен преди датата на заявката дизайн.
Дизайнът е ограничен териториално, като има няколко възможности за регистрация:
- по национален ред (с действие за конкретна държава);
- като дизайн на Общността (с действие в целия ЕС);
- като международен дизайн (по реда на Хагската система).
Срокът на закрила на регистрирания промишлен дизайн е 10 години и може да бъде подновяван 3 пъти за последващи периоди от по 5 години срещу заплащането на съответните такси, което означава, че максималният период на закрила е 25 години. Правата винаги са с приоритет, считано от датата на подаване на заявката (при нерегистрирания дизайн – от оповестяването).
Прочетете още в блога на Manev:
Leave A Comment