Търговска марка

След като има производство и пазар, се появяват и марки. Това е най-старият обект на закрила (интелектуална собственост) в българското конкурентно право. Марката е знак, способен да отличи стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде изразен графично.

Марката преди всичко е знак, с който се отбелязва нещо. Тя няма никакво материално сходство с това, което означава (например с думата “прозорец” се означава определен предмет,  но сама по себе си думата не представлява материално предмета).

Марката трябва да може да се възпроизведе графично. Основното е марката да може да се възприеме. Знакът е способен да отличи стоките и услугите на едно лице от тези на други лица. Не е достатъчно марката да е знак, а тя трябва да отличава определени стоки и услуги от сходните такива – трябва да има връзка между стоките/услугите и марката. За да се отличават стоките и услугите, трябва да се отличава самият знак.

Едно означение се превръща в запазена марка, след като бъде регистрирано по предвидения за това ред. Изключителното авторско право се придобива чрез регистрация и принадлежи на първия, който го е поискал – основополагащ принцип е „Първият по време е първи по право“. Регистрацията на марката гарантира на собственика и най-вече защита от нарушения и предотвратяването на загуби от злоупотреби, фалшификати и имитации.

Съществуват различни видове търговски марки – според начина на представяне се делят на:

Словни марки – съставени са от една или повече думи, или букви (имена, думи, вкл. фантазийни, слогани, абревиатури и т.н.), без значение от начина на изписване.

Фигуративни – различни видове стилизирани изображения (пиктограми, снимки, лога, емблеми и др.);

Комбинирани – включват в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. Това е най-често срещаната форма на представяне – например логотип или комбинация между лого и дума/и;

Триизмерни (обемни) – като примери за такива марки могат да бъдат посочени различни видове опаковки (кутии, бутилки и т.н.), но не и формата характерна за самата стока.

Познати са и други видове марки според начина на представяне – напр. звукови (мелодии), аромати, анимирани изображения, които имат относително малко практическо значение.

Закрилата, на която може да разчита притежателят на регистрирана търговска марка се определя от действието на регистрацията ѝ – по време, по място и по отношение на лицата.

Времетраене – марките се регистрират за срок от 10 години – считано от датата на подаване на заявката за регистрация. Регистрацията може да бъде подновявана неограничен брой пъти по 10 години, като искането се подава през последната година от срока на действие и следва да бъде придружено от заплащане на дължимите за подновяването държавни такси обществени поръчки.

Териториално действие – изключителното право е валидно само на територията, за която се отнася регистрацията на марката, валидността на регистрираните в Патентно ведомство марки се отнася единствено за България, но не и за останалите държави от ЕС. Същото се отнася и до регистрираните по национален ред в други държави марки. Специални правила има за общоизвестните марки. Съществуват обаче и регистрации, които се отнасят до повече от една държави – такава е например марката на Европейския Съюз, която има единно действие във всички държави-членки търговско право.

Правото върху регистрирана търговска марка е абсолютно право и може да бъде противопоставено на всяко лице, което без съгласието на притежателя използва марката – без значение дали е търговец или не. Законът изрично посочва „търговска дейност“, но в този случай понятието по-скоро отговоря на „стопанска дейност“ – ако трябва да се направи съотношение с Търговския закон, т.е. „търговската дейност“ за целите на правоприлагането във връзка със защита на правото върху търговска марка е широко понятие адвокатска кантора.

Въз основа на изключителното право върху регистрирана търговска марка разполагате с различни законоустановени възможности за защита и противодействие срещу използването ѝ от други лица. Единствено регистрираните марки подлежат на защита чрез искове за забрана на използването и обезщетение за вреди. Само към тях са приложими административнонаказателни мерки и граничен контрол.индустриална собственост